Шопите са българска етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия и в Североизоизточна Република Македония, говорещазападни български говори. В Сърбия и Република Македония почти всички шопи са асимилирани и имат сръбско и македонско национално самосъзнание.

Областта, която населяват шопите, се нарича Шоплук или Шоплък, понякога Шопско. Възможно е шопският диалект да е сходен с литературниямакедонски език в по-голяма степен, отколкото със стандартния български език, защото македонците заедно с шопите са българските етнографски групи, говорещи западните диалекти на българския език.

През 19 век са изказвани различни спекулативни хипотези за небългарския произход на шопите, като произлизащи от разселени по тези земи съюзни на българите народи — в частност печенеги и особено по време византийското владичество и на Втората българска държава, но това са само хипотези без други податки. Действително във византийските източници има данни за заселването в началото на 11 век на остатъци от печенежкото племе Чомпи в шоплука^[1], но те бързо са асимилирани от местното българско население и след това не се споменават в изворите. В последно време траколозите установиха с положителност, че в Софийското поле и оградните му планини е живяло тракийско племе серди, което по-късно се смесва и асимилира от славянските маси, като запазва свои отлики в бита, културата и говора. Наследници на това племе серди са днешните шопи (Маринов, 1978).[2]

Фолклор

Трудният характер и диалектът (шопско-граовски говор) на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия.

Има десетки песни с различен текст, но с една и съща мелодия — Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица — селище в полите на Витоша планина до София, още се пее дори и тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.

Шопските песни са с малък тонов обем. Пеят се на два гласа. Първият пее мелодията, а вторият "лежи" (нарича се "исо" глас). Двата гласа образуват интервал "секунда", затова песние звучат остро, рязко, открито. Шопските хора̀ са буйни и темпераментни.

Най – характерни български народни танци в Шопска област са:

• Граовско хоро
• Шопска ръченица
• Кюстендилска ръченица
• Йовино хоро
• Селско шопско
• Ситно шопско
• Цоне, Мило чедо
• Петрунино хоро
• Годечко хоро

 Ежегодно в Кюстендил се провеждат различни фолклорни изяви.Повече информация за

фолклорните  фестивали в Кюстендил може да се намери на следния електронен адрес:

http://www.kultura-kn.info/festivals?page=2

Благовест Тодоров Порожанов е роден на 7 април 1939 г. в село Горно Уйно, Кюстендилско, но израства в село Соволяно, Кюстендилско, където се установява семейството му. Учи в смесената гимназия град Кюстендил и в гимназията в село Трекляно.

През 60-те години постъпва като солист в Кюстендилския ансамбъл за народни песни и танци с художествен ръководител и диригент Никола Вучков. Напуска Кюстендил и се установява в София. Започва концертни турнета с Георги Широков, после пътува с групата на Райчев, на Чайката,Павел Сираков и др. В Радио "Пловдив" са първите му радио записи с тогавашния оркестър на Аньо Анев от Брани поле и на Никола Илиев от Конуш. През 1968 г. се установява в Кюстендил. Пее по механи и ресторанти, и през 1980 г. отново е солист на Ансамбъла за народни песни и танци в Кюстендил, ръководен от Никола Вучков.

Още през 1976 г. прави първите си записи на кюстендилски народни песни като "Севдено моме". По-късно обикаля околните села и събира стари народни песни. Така записва около 40 народни песни с известните по това време композитори и аранжори като Коста Колев, Боян Нанков, Христофор Раданов, Димитър Пенев и Атанас Вълчев. През тези години издава две дългосвирещи и две малки грамофонни плочи и две малки. През 1989 – 1990 г. пее с оркестри из бивша Югославия. През 1992 г. е един от основателите на “Пирин Фест” в град Сандански. През 2001 г. записва два компактдиска с македонски народни песни “Бисери от Македония”. През 2002 г. печели сребърен медал на фестивала на изкуствата в САЩ. Участва в първия фестивал за автентични и авторски песни “Македония фолк” в град Благоевград с авторската си песен “Яно, моя рано” през 2005 г., където печели награда.

Създава в гр.Кюстендил “Школа за млади таланти и дарования” към читалище “Братство” в Кюстендил, където работи с момичета и момчета от Кюстендил и Дупница. Записва в Българското национално радио и Радио "Благоевград" над 40 песни от Кюстендилския край. Създава повече от 200 авторски песни, част от които са посветени на Кюстендил, Кюстендилския край и България.

Умира на 24 юли 2007 г. в Кюстендил. Погребан е в село Соволяно, където минават детските му години. На 25 март 2008 г. в Соволяно е осветен параклисът "Свето Благовещение", построен в памет на народния певец Благовест Порожанов.

Удостоен е със званието "почетен гражданин на Кюстендил" през 2008 г.

Посетете страницата на Благовест Пориожанов

http://www.blagovest-porojanov.hit.bg/index.html

Вижте още видео  клипове в YouTube.

Радио „Ритъм +”